България
Легенда за Гарвановата скала
Имало в Кашина мома с неземна хубост и сила. Казвала се Канта. Горда и недостъпна за кашинските ергени, тя все чакала кандидат от далечно и богато място. От троновете си в недостъпните планински карпи забелязали хубостта на Канта два змея: пиринският змей от Демиркапия и беласичкият - от Лопово.
Влюбени до полуда в Канта, двамата се вкопчили в люта битка помежду си кой да спечели любовта й. Над Кашина пристигали забулени в тъмни облаци. В смъртоносни хватки, здраво вплетени един в друг, те сипели над кашинската земя светкавици, гръмове и поройни дъждове. Гръмовете стряскали хора и стока, мълниите изкоренявали и подпалвали вековни дървета, дъждовните порои отвличали всичко по пътя си. Залиняло селото, наплашили се хората, старо и младо тръпнело в ужас при всеки нов сигнал за поредна змейска схватка над Кашина. В ярка звездна нощ, пременена в сватбена премяна, Канта застанала на върха на Гарванова скала и полетяла в дълбоката бездна. Чирипски овчари я чули да вика: "Прощавайте, мили селяне. За вас курбан ставам, млада и зелена, още неженена!"