България
Предание за Митрина чешма
Преданието разказва за една хубава девойка Митра, която белела платно на извора край село Таваличево. Зърнал я синът на известния тогава турчин Карагалията, който имал чифлик в село Горна Козница и владеел земите в околността. Пленен от хубостта й, опитал се да я улови за харема си, но тя се скрила в храсталака над извора и изчезнала.
Обикалял след това той дни и месеци наред, но не можал да я открие. На Гергьовден я зърнал на хорото. Отново се опитал да я отвлече, но тя го заплюла в лицето и казала, че вярата си не менява. Това го озверило, извадил нож и го забил в тялото на девойката. Умряла хубавицата, но и до днес хората пазят спомена за смелата и хубава българка, която не предала своята вяра. Населението направило извора на чешма и я нарекло на нейно име – Митра.