България

Легенди за стобските пирамиди

Една от легендите гласи, че някога сватове от село Колибите взели мома от съседното село Стоб. Тъй като по онова време невестите ходели забулени и никой не можел да види лицето им – хубаво ли е, грозно ли е, до деня на сватбата, момата била забулена.

Младоженецът пръв отбулвал булката и виждал лицето й. Като вървели из пътя сватовете и невестата запели сватбарска песен:

Я подувни, ветре ладовина,
я подигни превез на невеста,
да видиме защо дни губиме,
дни губиме и конье мориме.

Лейнала се песента из ширинето, духнал планински вятър, повдигнал червеното було на невястата и открил лицето й. Тя била толкова красива, че кумът не се сдържал и поискал да я целуне. Ужасени от греха, който кумът щял да извърши, сватовете се вкаменили и завинаги останали така – красиви и величествени, със своите каменни шапки.

Носи се и друга легенда. Тя е за невъзможната любов между българска девойка и турско момче. Двамата сънували, че обичта им е обречена заради различията в религиите им. Отчаяно, момичето се хвърлило от скалата, а на мястото се образувала пирамида, която хората нарекли „Невястата”.

Трета легенда разказва, че преди много години на мястото на пирамидите се простирала голяма равнина. Когато имало сватба или друго събитие, хората от селото се стичали на мегдана и се веселели. В селото имало двама влюбени млади. Майката на момичето не била съгласна дъщеря й да се омъжи за своя любим, но въпреки всичко момичето и момчето решили да вдигнат сватба. В момента, в който майката разбрала, отишла в равнината, забила надълбоко един голям кръст и проклела дъщеря си, когато целуне свекъра си всички гости на сватбата да се превърнат в камъни. Денят на сватбата дошъл. Всички били много щастливи, само майката си останала вкъщи и се молела горещо клетвата й да застигне дъщеря й. Когато хорото се извило чак до равнината и дошло време булката да целуне свекъра си, в този момент всички сватбари се вкаменили.

Разказва се също и за каменна кула – наблюдателница, издигала се някога на мястото, което днес наричат Стобски пирамиди. От изток се виждала Рила, а от запад се простирал широк изглед чак до Македония. Кулата била от голямо значение за местното население по това време и въпреки красивите пирамиди местността била по-известна като „Кулата”. През 1904 г. силен земетръс пропукал кулата и тя се сринала.